Вторият видео разговор на Инициатива #ПраваПоВремеНаКриза е с участието на адвокат Михаил Екимджиев. Той е автор на обзорния анализ Ограничаването на основните права и свободи в България през първия месец от извънредното положение по повод пандемията от COVID-19, въведено на 13.03.2020 г., който даде началото на поредицата тематични материали.
„Там където усещаме, че има държава в добрия смисъл на думата — като институционална грижа, закрила, солидарност и организация, ние трябва по достойнство да оценим тези усилия и резултати. За съжаление, има и опити за злоупотреба с наши права и тези опити ги виждам в действията на прокуратурата. Тя възкреси един мъртъв текст от Наказателния кодекс — чл. 326, който предвижда наказателна отговорност за неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, и започна да го прилага спрямо хора, които упражняват свободата си на слово, правото да изразяват мнение. Да, тази информация е критична към властите и към някои техни мерки, но в никакъв случай извънредното положение не налага и не предполага в такава степен правото на изразяване да бъде ограничавано. Извънредното положение налага и допуска само онези мерки, които са необходими, пропорционални на повода за въвеждане на такова положение в страната“, коментира адвокат Екимджиев и припомни някои казуси, сред които ареста на проф. Асена Стоименова и случаят с пловдивските лекари.
Кризата е уникален шанс да се изгради липсващото до момента доверие между граждани и държава
Според него, въпреки някои отклонения (повече във формата отколкото в съдържанието), държавата, най-вече в лицето на изпълнителната власт и щаба, се справя: „Опасността е в това извънредното положение да се хареса на хората с власт. Все пак, аз бих искал да насоча вниманието повече към добрата възможност, ползвайки онова китайско клише, че всяка криза е нова възможност. За първи път в историята на нашия 30-годишен демократичен преход аз усещам, че имаме държава. Държава, която не е само репресивна машина, корумпирана и корумпираща групировка, а че имаме държава, хора и институции, които са загрижени за нашите живот и здраве, дават разумни експертни становища и изпълняват ролята си да балансират между различни интереси, между различни права. Това е уникален шанс да се учреди липсващото до момента доверие между гражданското общество и държавата. Защото досега тя някак все ни е противостояла. Ние не сме били убедени в нейната добронамереност. Тя не е била държава за нас, а по-скоро държава за себе си.
Виждаме, че в кризисна ситуация се справяме по-добре в хуманитарен план от много други държави. Разбира се, експертната оценка, включващата хуманитарни, икономически, правозащитни и етични аспекти, може да се направи само от дистанцията на времето.“
Целият разговор и всички теми гледайте във видеото.
