Понякога животът ни поставя в несигурни ситуации, които водят до повишаване на напрежението в човека, както и до повишаване на напрежението във взаимоотношенията му с останалите хора. За съжаление, понякога това ежедневно напрежение от работата, бизнеса и несигурната обстановка около нас се натрупва и потърпевши от нашата несигурност са именно най-близките ни, с които прекарваме най-много време. В такъв момент, ако не успеем да овладеем емоциите си на време, те могат да ескалират и да имат опасни последици за нас или за нашите най-близки хора. Такава една последица може да бъде проявата на домашно насилие.
Съгласно Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие. За домашно насилие се счита също и принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права на жертвата.
Случаите на домашно насилие, за разлика от другите битови скандали между граждани, се извършват спрямо специфична категория лица – лица, които се намират в родствена връзка, както и такива, които в момента са или преди са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Специфичната категория на пострадалите лица предполага и по-острата защита от закона на жертвите от домашно насилие.
Домашното насилие може да бъде осъществявано в една или повече от следните, условно разграничени форми:
- Психологически контрол (следене) – насилникът следи непрестанно поведението и движението на жертвата си;
- Икономическо насилие – жертвата бива напълно лишена от възможността да се разпорежда с финансовите си средства и бива зависима от насилника;
- Психологически тормоз – жертвата бива заплашвана от насилника с цел да ѝ бъде внушено да се страхува от него/нея;
- Физическо насилие – жертвата бива нападната физически (напр. чрез удар или блъскане), което деяние обикновено съставлява и самостоятелно престъпление, освен домашно насилие по смисъла на ЗЗДН;
- Сексуално насилие – жертвата е обект на сексуална принуда.
Как да се защитим от домашно насилие?
Пострадалото от домашно насилие лице следва да подаде молба за защита от домашно насилие пред районния съд по своето местоживеене в срок до 1 месец от акта на домашно насилие. В закона са изчерпателно изброени лицата, които могат да потърсят помощ от съда като жертви на домашно насилие. Това са:
- съпруг или бивш съпруг;
- лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
- лице, от което има дете;
- възходящ (родител, баба/дядо);
- низходящ (дете, внук);
- лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
- лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
- настойник, попечител или приемен родител;
- възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
- лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
След като бъде сезиран чрез молбата на пострадалото лице, съдът има правомощие да разпореди издаване на заповед за защита от домашно насилие, както и да наложи конкретни мерки за защита. Такива мерки могат да бъдат:
- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
- отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
- забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
- временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
- задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
- насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
Ако молбата на пострадалото лице бъде уважена, съдът издава заповед за защита и прилага съответната мярка за защита от домашно насилие. В допълнение към взетите мерки, на извършителят се налага и глоба в размер от 200 до 1000 лева.
За разглеждане на това производство не се дължи авансова държавна такса – вместо това, таксата се определя по размер и става дължима едва след постановяване на решението по делото.
Изпълнението на заповедта за защита от домашно насилие се контролира от полицията. Евентуално неспазване на заповедта за незабавна защита от страна на насилника съставлява престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
