Един от основополагащите принципи на съвременното наказателно право, залегнал в правните уредби още от времената на римското право, гласи следното: По-добре сто виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора. Най-яркото си проявление този принцип намира в реализацията на презумпцията за невиновност – според която всеки се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Тази презумпция (и зачитането ѝ от страна на институциите) се явява основна гаранция за върховенството на закона при реализиране на наказателната отговорност на гражданите в наказателния процес и като такава заема ключово, основополагащо място в правните уредби на всички свободни, демократични и правови общества днес.
Първата основна процесуална предпоставка за реализиране на наказателна отговорност на дадено лице е привличането на това лице като обвиняем в извършване на определено престъпление. Действието по привличане на обвиняем се извършва от разследващ орган или прокурор тогава, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лицето в извършване на престъпление от общ характер.
За тази цел разследващият орган или прокурорът съставят постановление за привличане на обвиняем, в което задължително се посочват:
- Датата и мястото на издаването му;
- Органът, който го издава;
- Трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация;
- Доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването;
- Мярката за неотклонение, ако такава се взема;
- Правата на обвиняемия по чл. 55 от НПК (изброени по-долу), включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение.
Постановлението за привличане на обвиняем се предявява на лицето, което се привлича като обвиняем, както и на неговия адвокат (когато такъв е нает). От този момент нататък, това лице придобива процесуалното качество “обвиняем” и може да се ползва от всички свои права на обвиняем, изброени в чл. 55 от НПК. Тези права са:
- Да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства;
- Да има защитник (адвокат). Защитникът му може да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато обвиняемият изрично се откаже от това право;
- Да му бъде предоставена обща информация, улесняваща неговия избор на защитник. Обвиняемият има право свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия;
- Да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението. Ако откаже да дава обяснения, това не се тълкува в негова вреда;
- Да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения;
- Да представя доказателства;
- Да участва в наказателното производство;
- Да прави искания, бележки и възражения;
- Да се изказва последен;
- Да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси;
- Ако не владее български език, има право на устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Обвиняемият има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права;
- Като подсъдим в съдебно производство има право и на последна дума.
Освен гореизброените права, Конституцията, като върховен закон, на свой ред гарантира презумпцията за невиновност на лицата до установяване на противното с влязла в сила присъда (чл. 31 КРБ). Заедно с това, Конституцията въвежда и общовалидни норми за закрила на правата на обвиняемите и неприкосновеността на личността.
(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.
(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
(4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.
Принципът на презумпцията за невиновност намира своята юридическа регламентация и на ниво наднационално законодателство в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). В качеството си на държава-членка на Европейския съюз, която в същото време е ратифицирала и ЕКЗПЧОС, за България тези актове имат силата на задължителен източник на правни норми. При случай на неизпълнение на задължение от страна на държавата, породено за нея по силата на Хартата на основните права на ЕС или на ЕКЗПЧОС, за потърпевшите от това възниква основание за завеждане на иск срещу държавата пред местните съдилища и компетентните международни такива, съответно в Люксембург и Страсбург.
